Началото


Тръгнахме с Крис(спътника ми) на 18 Февруари от плажа на Иракли след къмпиране на -5 градуса навън. Извървяхме плажа на Иракли до нос Емине и продължихме към Емона, където в местното барче ни отказаха вода и се появи чобанинът Димитър, който с удоволствие ни напълни 3те бутилки. Оказа се, че в Емона няма обществена чешма и всеки си имаше собствен сондаж за вода. Продължихме след метеорологическата станция над Емона, където намерихме стара военна база и останахме да нощуваме там.




 Имаше много празни стаи от които едната оборудвана с печка и подобие на легла(пружини). Запалихме си печката и всичко си дойде на мястото :) На другия ден вървяхме много по маршрута Е-3/Г-4 през дъбови гори и видяхме няколко диви прасета в далечината. Достигнахме главния път Варна- Бургас и вървяхме 5км по него след което поехме пак по известния маршрут. Вървяхме много и се стъмни, при което намерихме място без сняг и си напалихме огън. 




Преспахме там на -3 градуса и си сготвихме ориз. Сутринта станахме рано и тръгнахме през черни пътища на север. Достигнахме река и следвахме течението- прекосихме я няколко пъти и стигнахме второто село по пътя – Приселци. Продължихме на запад по пътя и стигнахме в Раковсково. Там на края на селото намерихме изоставен фургон без печка, но все пак се установихме в него. Разпънахме да сушим мокрите чували и дрехи на залязващото слънце и си сварихме макарони на огън.



Спахме на +6 градуса и беше топло. Сутринта ни събуди човека от съседната ферма с претекст, че ще мери разни размери във фургона. Не можеше да повярва, че спим там и пътуваме пеш :)) Тръгнахме рано и скоро стигнахме Паницово – 90 годишно село със 70 постоянни жители. Гордееха се, че в тяхното село няма цигани!?(за разлика от Раковсково). Името на селото идва от полския генерал Паница, който минал от тук, но била голяма зима и се наложило да спре и се застоял. В местния пенсионерски клуб ни сгряха с топъл чай, вафла..и ток за час :). Продължихме по билото по калния път към Козичино. Посрещна ни специално табло с името и адреса на село Козичино във фейсбук.
В общината ни посрещна Сийка – секретарката на кмета и се извини, че кмета го няма – на събрание бил :) Почерпи ни чай и солети в чашка(колко мило). Обясни ни, че в селото живеят 200 души и повечето гледат добитък и се изхранват от това. Старото име на селото е Еркеч. Потърсихме място за спане и след няколко огледа на изоставени къщи ни срещна възрастна дама, която предложи къщата на съседите? – доскорошна ферма за щрауси – красива бяла къща с чисти стаи и печка в една от тях. Печката бързо сгря телата ни и изсуши мокрите обувки и дрехи. Спахме на топло(+8).



общината в Козичино
братята :)
най- луксозното спане досега
 Сутринта купих един хляб от местния дюкян и продължихме по билото до Доброванско, където нямаше никой в самотната къща с избушения фургон до нея.
От там поехме към Сини рид –  голямо село с няколко джамии, над 500 живущи, 2 магазина, 2 барчета, железария и дори аптека. Като минавахме през мегдана едно момче ни извика в барчето – казва се Юсеин и учи в Бургас. Заговори ни, гости ни с топъл хляб от фурната и ни запозна с ходжата. Предложи място за пренощуване – постройка в близост до джамията на 15 минути от селото(имаше ток!) Запалихме си огъня директно на пода в красивата вградена камина стар стил и написах публикацията. На 6тия ден тръгнахме от Сини рид в посока Добра поляна през Подгорец и Средна махала. В Подгорец много ни се зарадваха местните и ни дариха със сирене и хляб за закуска:)) Дори кмета дойде да ни поздрави и пожелае успех. В кръчмата на Добра поляна(на име Fashion:) има интернет и любезно ни поканиха да го използваме, понеже никой друг не го ползва :)) Засега се чувстваме добре двамата с Крис, имаме известни болежки по краката от обувките, но те ще минат. Всичко е в реда на нещата. 

самотната пейка :)

по пътя..

Крис и Юсеин пред свещената чешма в село Сини рид

мегдана в село Подгорец
даскала ни дари с хляб и сирене :))
магическата мъгла

1 коментар:

  1. Супер блог, просто една възможност да видиш света такъв какъвто е през окото на твоята камера Гена... Продължавай твоето естествено движение. Мисля, че то ще се прехвърли върху много хора, защото на всички им е до гуша от изкуственото движение на живота който ни налагат. Продължавай да крачиш...

    ОтговорИзтриване